За нас

 

                                                            Сградата на Театър 'БЪЛГАРСКА АРМИЯ' през 20те и 30те години

В центъра на София на най-наситената с театрален и културен живот улица „Георги С. Раковски” № 98, вече 70 години посреща своята публика Военният театър под различни имена „Театър на народната армия”, „Театър на въоръжените сили”, „Театър Народна сцена”, „Театър на българската армия”, а от 2000 г. до днес - Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”

Историята на това място, орисано сякаш за срещи с творческата енергия на поколения български артисти, както и с разнородни политически събития, започва по-назад в годините. Тя все още ни поднася изненади и пази още много тайни и любопитни подробности.

Началото слага един унгарски търговец на тютюн, Алдар Оттай. Освен с търговия, той, както бихме казали днес, развива и културни проекти. През 1907г. заедно със своя съгражданин Сигмунд Силаги построява първото съвременно кино в София, а именно „Модерен театър”, което се намира на днешния бул. „Мария Луиза”.

Снимка Алдар Оттай

През 1925г. Алдар Оттай построява на ул. „Раковски” № 98 второ културно средище – кино-театър „Роял” и основава акционерно дружество за стопанисване и отдаване под наем на двата киносалона. Поради добрата акустика на сградата тук са се провеждали симфонични концерти, произнасяли са се пламенни политически речи, събирали са се благотворители, чествани са големи артисти, като Кръстьо Сарафов, организирали са се бенефиси.

Киносалонът постоянно се отдава под наем. Може би затова на 30 ноември 1930г. в резултат от късо съединение на сцената избухва пожар, поради неправилно съхранение на декорите. Кметът на София създава специална комисия под ръководството на Юрий Захарчук, началник на пожарната служба. Нарочната комисия подготвя план, в който можем да видим, че входът откъм улица „Раковски” е кафе-сладкарница, а зад нея има и бюфет, завършващ с коридор и вход към киното.

Оттай полага грижи за ремонтиране на сградата. През 1935г. Жак Асеов закупува 865 акции от акционерното дружество „Театър Роял” и става главен акционер. Започва сериозен ремонт на сградата - надстрояват се нови 4 етажа. Това е първата голяма поръчка на тандема архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, известни с проектите за катедралният храм „Св. Неделя“, Българската народна банка, Народната библиотека „Кирил и Методий”.

През 1940г. Асеов започва ремонт на залата, но с приемането на Закона за защита на нацията (1941) съставът на Управителния съвет на „Театър Роял” АД е изцяло подменен. Новите членове са Димитър Тодоров, Адам Трънка и Димитър Григориев. Съгласно същия закон акционерното дружество преминава в принудителна ликвидация (1943).

10 януари 1944г. сградата е бомбардирана и силно пострадала.

След 9 септември 1944г. Дирекцията за възстановяване на София взема решение за цялостно изграждане на сградата в автентичния й вид (април – октомври 1945). Ремонтираната сграда е реквизирана в полза на фондация „Милиционерско дело”. През 1948г. съгласно Закона за кинематографията кино „Роял” е национализирано, а съгласно Закона за отчуждаване на едрата градска покрита и недвижима собственост, са национализирани и горните етажи. Четири години по-късно пълномощниците на Жак Асеов подават молба до Софийския областен съд за прекратяване дейността на „Театър Роял” АД. Така се закрива една страница от биографията на „Раковски„ №98, но пък се отваря цяла нова глава.

1950г. се създава „Театър на народната армия”, първоначално като драматичен театър към Централен Дом на Народната Армия (днешният Централен Военен клуб). Армейският театър е наследник на духа на фронтовите трупи. От 1950 до 1952 негов първи директор е Александър Гиргинов. Запазени са негови свидетелства за огромния ентусиазъм, надежди, разочарования, трудности и малки победи в началото. Заедно с драматурзите Крум Пенев и Славчо Красински успяват да сформират трупа, да подберат заглавия в репертоара и да поканят едни от най-добрите режисьори Николай. О. Масалитинов, Петко Атанасов, Филип Филипов, Владимир Полянов, Веселина Стефанова, които да сложат началото на военният театър. Ето и актьорите с които започва историята на една от най-силните трупи у нас: Васил Бакърджиев, Анастасия Гиргинова, Димитър Колев, Михаил Здравен, Димитър Миланов, Добринка Попова, Валентина Ганчева, Любка Петрова, Надежда Гълъбова, Димитър Абаджиев, Ганчо Ганчев, Михаил Чобанов, Васил Джамджиев, Христина Джамджиева, Никола Костов, Иванка Монева, Георги Геров, Стоян Стойчев, Стефан Коюмджиев, Антония Чолчева, Леонтина Ардити, Веселин Василев, Борис Петров, Георги Карев, Димитър Петров, Димитър Стратев, Владислав Молеров. От 1951 до 1957 режисьор е Гриша Островски, който внася изтънчения театрален вкус в героико-патриотичните постановки на театъра от този период. В тези първи години художници (костюм и декор) са Мариана Попова, Георги Каракашев и Асен Попов.

1952-1963 Ръководството на театъра се поема от полк. Димитър Угринов. В режисьорската колегия са Гриша Островски, Лена Ченчева, Неделчо Чернев, Кънчо Илиев, Николай Люцканов, Сашо Стоянов. Това е времето, когато в художествения състав на театъра като драматурзи работят Веселина Геновска, Владимир Каракашев, и Никола Русев, а сценограф е Асен Митев и художник по костюмите Миша Попова. В този период започва работа в театъра и Леон Даниел. Ето какво споделя той: „Аз бях начинаещ русенски режисьор, когато ми се взе акълът от мащабната „акция по набиране на елитен състав”, която се проведе някъде около 1955-1956. Канеха – при това с по-високи заплати – най-маститите провинциални актьори, канеха всеки току-що проявил се млад артист – нищо, че бил малко опак или с по-такъв произход... Военното министерство се увличаше по театъра си почти колкото по ЦСКА.” В тези години към трупата се присъединяват Любомир Кирилов, Звезда Янакиева, Никола Динев, Кирил Янев, Петя Герганова (за кратко), Димитър Учкунов, Вера Ковачева, Мария Русалиева, Радка Сарафова, Георги Сарафов, Петър Кючуков, Мария Симова, Александър Симов, Стефан Гъдуларов, Нина Дамянова, Любомир Димитров, Лили Енева, Иван Янчев, Никола Гълъбов, Наум Шопов, Емилия Радева, Иван Кондов, Росица Данаилова, Евстати Стратев, Асен Кисимов, Марко Мангачев, Благовеста Кабаиванова, Александър Тончев, Иван Дойчев, Петър Димов, Иван Манов, Вера Ковачева, Петър Гюров, Цветана Островска, Марко Мангачев.

1963-1966 Директор е режисьорът Сашо Стоянов. В режисьорската колегия влизат Веселина Ганева и Никола Петков, в трупата влизат и художникът Младен Младенов и композиторът Кирил Дончев. В периода 1964-1965 за кратко театърът е преименуван в „Театър Народна сцена”. Независимо от негласното покровителство на важни фактори в Министерство на Народната отбрана по онова време, които милеят за „своя ведомствен театър”, той е засегнат от идеологически санкции за постановките „Поетът и планината” и „Хамлет”. Това води до сливането на вече мощната трупа на “Театър на Народната армия” с Театър „Трудов фронт” и Пернишкия народен театър.  

1966-1971 Директор е полк. Цанко Игнев. В режисьорската колегия са привлечени младите Елка Михайлова, Крикор Азарян, Асен Шопов. В театъра влизат актьорите Васил Михайлов, Виолета Донева, Иван Налбантов, Петър Слабаков, Соня Михайлова, Йорданка Цанева, Меглена Караламбова, Илия Добрев, Елена Райнова, Стоян Стоев, Райна Василева, Джуни Александрова, Невена Симеонова, Димитър Вачев, Любомир Ялъмов.
 

1971-1974 Директор е полк. Рангел Игнатов. Леон Даниел го нарежда между тримата добри директори на театъра, с които е работил, „и тримата полковници, ползващи се с пълното доверие на шефа на главно политическо, те владееха отлично казармения закон „Най-свободен е този, който стриктно изпълнява задълженията си по наряд”. Макар и формулирано като шега, това твърдение обяснява един феномен – относителната свобода от тесногръд идеологически контрол над дейността на театъра на пряко подчинение на военното министерство. Върху него пада огромната задача да консолидира вече оформящата се трупа и да поведе театъра към едно ново ниво на неговия художествен облик. Като сценограф е назначен Атанас Велянов.

                
'Театър БЪЛГАРСКА АРМИЯ' през 70те,
когато носи името 'Театър на Народната Армия'

За почти четвърт век Театърът на Народна армия вече е очертал своя територия и е наложил последователно своя идентичност. Ако трябва да я формулираме кратко, то това е героичната тема. Подвигът и неговите човешки измерения, независимо от националния и исторически момент на драматургичния разказ, са в основата на най-добрите му постижения. Неотменима традиция става спектаклите да се играят извън столицата, артистите пътуват до далечни застави, обикалят градове и военни поделения, като навсякъде печелят любов и признателност. В своите спомени от тези години актрисата Леонтина Ардити пише „Смехът съпътстваше театъра винаги, дори и при най-тежките условия. Усмихнати се катерехме по камионите, с които пътувахме. На камионите и играехме. По плацовете на казармите, по поляните, край нивите, под сенките на дърветата, край шума на реки и водоеми… Играехме навсякъде, където има войска. Пред десет, сто, хиляда войници. През лятото в големите градове с големите си постановки, а с малки театрални форми - рецитали, моноспектакли, концерти - почти ежеседмично посещавахме малките гарнизони, граничните застави… Имаше някаква роднинска връзка между артистите и военнослужещите. Те казваха: НАШИЯТ ТЕАТЪР! НАШИТЕ АРТИСТИ!” Сред режисьорите в този още ранен период се открояват ярко Николай Люцканов, Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен Шопов които имат изключителни заслуги за издигане на художественото ниво до истински професионализъм. Техните имена ще останат завинаги свързани с историята на Военния театър.

В периода 1974-1990 Директор на театъра е полк. Стефан Тамахкяров. Това е времето, в което Военният театър постига своята творческа зрялост, отбелязана от публика и от критика. Не закъсняват сериозни признания и извън страната. Заслуга за това безспорно има добрата кадрова политика. Освен гореспоменатите режисьори, в трупата са привлечени Иван Добчев, а в средата на 80-те и Красимир Спасов, Пламен Марков и Николай Ламбрев. Канят се Кръстьо Мирски, Николай Люцканов, Анастас Михайлов, Богдан Сърчаджиев, Димитрина Гюрова, Елена Цикова, Енчо Халачев, Маргарита Младенова и др. Гостуват световно известните Леонид Хейфец, Анджей Вайда, Петер Купке. В групата на сценографите в този период са Радина Близнакова и Николай Нинов. Активно работят Невена Кавалджиева, Ангел Ахрянов, Вячеслав Парапанов, Мария Диманова, драматурзи в театъра са Ради Радев и Росица Ненчева. Много внимание се отделя за постоянно попълване на актьорската трупа. Сред утвърдените имена в нея вече са Емилия Радева, Лили Енева, Джуни Александрова, Мария Симова, Мария Русалиева, Благовеста Кабаиванова, Антония Чолчева, Леонтина Ардити, Виолета Донева, Кирил Янев, Любомир Димитров, Веселин Василев, Иван Кондов, Наум Шопов, Васил Михайлов, Никола Гълъбов, Иван Налбантов, Петър Гюров, Иван Янчев, Любомир Кирилов, Сашо Симов, Александър Тончев, Георги Геров, Ефстати Стратев, Петър Димов и др. Оформя се силна млада група, в която влизат Меглена Караламбова, Елена Райнова, Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Илия Добрев, Стоян Стоев, Асен Кисимов. На по-късен етап към тях се присъединяват Димитър Вачев, Георги Новаков, Мариана Димитрова, Мимоза Базова, Румяна Гайтанджиева, Милен Миланов, Радко Дишлиев, Иван Иванов, Райна Василева, Соня Славчева, Мирослав Косев, Пламена Гетова, Веселин Ранков, Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Владимир Люцканов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Вълчо Камарашев.

В търсене на нови художествени форми, кореспондиращи със световните театрални тенденции през 1974г. отваря врати първата камерна сцена на театралната улица – клуб „Максим”, който много скоро се превръща в свободно пространство за експеримент и търсено място от публиката, която тук може да общува отблизо със своите любимци. А когато става дума за артистите от Военния театър, трябва да признаем, че поколения наред те са сред любимците на публиката не само в столицата, но и в страната. Без излишно самочувствие, актьорите от военния театър винаги са се гордеели, че са част от него. Независимо от вечната надпревара сред актьорското съсловие „… тук новите, младите биваха по приятелски посрещани, по-късо време чиракуваха” – четем в спомените на Леон Даниел. Неслучайно именно актьорите от този театър създадоха през 1991г. сякаш на шега, престижните награди “Аскеер”, за да отбелязват постиженията на своите колеги, а от 1993 гласуват наградите “МаксиМ” за творците и „Златен чук” за службите зад сцената.

След оживлението и разпалването на гражданската активност на творците от театъра във втората половина на 80-те години на миналия век, началото на 90-те носи покруса и тревога за бъдещето в почти всички театри. В тези първи години на прехода, за кратко 1990-1991 директор на театъра е под. полк. Цветан Колев. Времето е обречено на промени, както в обществото, така и в културния живот в страната. Върхови актьорски постижения, репертоарни открития, вълнуващи музика и сценография – нищо не е в състояние в продължение на няколко години да върне зрителите в салона. Спектаклите се разиграват на живо, по улиците и площадите.

В периода на демократични промени 1991-2010 започва работа новият директор полк. Митко Тодоров. В дългия му 19 годишен мандат, в години изпълнени с трудности и лишения, на кризи и икономии той разчита на режисьори с биография, като Леон Даниел, Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев. Опитите да бъдат привлечени млади режисьори, като Галин Стоев и Явор Гърдев остават ограничени, но сътрудничеството със Стефан Москов и частния театър „Улицата” донася големи успехи у нас и в чужбина; тандемът представя за първи път българския театър в официалната програма на Авиньон. Идва ново поколение артисти, спечелило медийна популярност, като Иван Радоев, Георги Къркеланов, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Деян Донков, Ненчо Илчев, Иван Ласкин, Нона Йотова, Стефания Колева, Анастасия Ингилизова, Кристина Янева, Антоанета Добрева-Нети, Моньо Монев, Васил Бинев, Таня Димитрова, Диана Бациева. Привлечени са вече утвърдените художници Нина Пашова и Марина Райчинова, както и Никола Тороманов. Създава се звукозаписно студио „Театъра” и Добрин Векилов-Дони става част от трупата. Тук е мястото да отбележим и една специфична черта за тази трупа – неповторимото й чувство за хумор, без значение за кой период или за кое поколение става дума. Ето как говори за него Леон Даниел „Работил съм в двайсетина театъра, включително в Сатирата и Оперетата, но чувството за хумор, с което са ме заразявали „военните” и бургаските актьори, не съм срещал другаде. Не защото са играели най-смешно, не защото ги е най-бивало да правят смешки, не! А защото хазартът, искрената страст, харамийското увлечение да се преправят никъде не съм го усещал по-колективно, по-взаимно заразително, по-младо. Почне ли един, всички тръгват. Просто кавалерийска атака...”

С началото на новото хилядолетие настъпва и нова промяна във Военния театър. Министерство на отбраната се прощава със своята трупа „Театър на Българската армия”, а Министерство на културата посреща вече Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”. Време е и за обновление на трупата. За драматурзи са назначени Стефан Цанев, Венета Дойчева, Боян Папазов и Наташа Колевска. В актьорската трупа влизат Стефка Янорова, Георги Кадурин, Йоана Буковска, Александър Дойнов, Бойка Велкова, Иван Бърнев, както и съвсем младите Веселин Анчев, Гергана Данданова, Тигран Торосян, Ангел Генов, Александра Сърчаджиева, Леонид Йовчев, Юлиан Малинов, Юлиян Рачков, Лидия Инджова, Екатерина Стоянова.

От 2010 година до днес директор на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” е актьорът Мирослав Пашов. Следва ново обновление на трупата и нови предизвикателства, нов поглед към историческата тема, поставя се българска и световна класика, съвременна драматургия на знакови американски, френски, английски и немски автори. С трупата работят режисьорите с дълъг опит Красимир Спасов и Асен Шопов, Николай Ламбрев – Михайловски, както и младите Диана Добрева, Иван Урумов, Стоян Радев, Ивайло Христов, Атанас Атанасов. В актьорския състав са привлечени младите Радина Кърджилова, Явор Бахаров, Владислав Виолинов, Деян Георгиев, Десислава Касабова, Луизабел Николова, Гергана Плетньова, Асен Кобиларов, Евелин Костова, Симеон Дамянов, Елена Иванова, Ели Колева. Не са забравени и актьорите – ветерани, въпреки, че вече не са част от щатната трупа, те не спират да бъдат част от театъра и да предават своя опит на по-младите. Не закъсняват и признанията от национално и международно ниво. Театъра е канен на най-престижните фестивали, множество са и турнетата извън страната. Представления от репертоара вече са стъпили на няколко континента. Множат се наградите и отличията за трупата. През 2015 година се открива нова камерна зала с името „Миракъл”. Нейният дизайн разчита на удобство и лукс, а фоайето й е изписано от именити съвременни художници.

Стъпил здраво на положените основи от поколения на най-обичани актьори, режисьори, художници, композитори, полковници и ръководители, Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” гради своята история, като следва традициите и пази завета на първите с неотменната Войнска чест.

тел./факс:  988 07 80

e-mail: tba@art.bg