Мария Русалиева

Мария Русалиева

21 юли 1928 - 5 август 2015

В спомените на всички, които я познаваха, Мария Русалиева остава пример за изключително позитивен човек, притежаващ рядката дарба да огрява всички и всичко около себе си.

 Дъщеря на известния писател, драматург и режисьор Владимир Русалиев, бъдещата актриса израства в елитна среда на художници, поети и интелектуалци.

 „В нашата мансарда се събираха най-великите писатели, баща ми дружеше с най-големите умове на онова време.
Израстнала съм по коленете на Дора Габе, Багряна, Ангел Каралийчев, Ран Босилек...”

 
Седнала на едно малко столче, малката Мария слуша и попива, дори без да разбира какво точно си приказват възрастните. А в дома им на „Раковски” е плеяда от интелигенти – редовно пристига на беседа Асен Разцветников, Добри Немиров, Стоян Чилингиров, който е и нейн кръстник, Камен Зидаров, Теодор Траянов. У дома им идват и актьорите от Народния театър Константин Кисимов, Иван Димов, Георги Стаматов. Като малка Мария се впечатлява най-силно от шармантната актриса Роза Попова. По-късно, в училище също е в много отбрана среда - зад нея седи Вера Мутафчиева, до нея е дъщерята на Антон Югов, пред нея - Лада Брашованова, дъщеря на известния музиколог Стоян Брашованов. Когато е на 5 години, с родителите си посещава учителя Дънов, който препоръчва:

„Обърнете внимание на това дете. То ще има тежък и славен път.”

По-късно Мария Русалиева си обяснява тези думи, като предсказание за голямата й страст – нумерологията. В чиcла тя измерва не само миналото и настоящето си, но и чеcто поглежда в бъдещето на свои близки. Убедена е, че нейното собствено артистично бъдеще е предречено от покойната й сестричка. За нея не съществува смърт, а само прераждане.

Тя не се посвещава веднага на сцената, а се записва да учи Философия, като следва съвета на баща си.

„Простият човек нищо не може да постигне, запиши философия, пък после ще видим какво ще стане"

И така си я учи с радост, докато в един ден не чува, че има конкурс за четци в радиото. Печели благодарение на невероятните си гласови данни. 1953-та година завършва Държавното висше театрално училище в класа на Филип Филипов и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, където играе от момичета до баби почти 40 години.

 Нейното кредо е отново наследено от баща й:

„Голямото изкуство не търпи лъжа, а истината в него се постига с дълъг и упорит труд.”

 
Щастливият дебют идва с ролята на Лудетината от едноименната пиеса на грузинската авторка Марики Бараташвили. Макар като цяло пиесата да носи дидактично партийно послание, Мария Русалиева създава пленителен образ на безгрижно, весело осемнайсет годишно момиче. Следващият запомнящ се образ на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ е на Шура Азарова. В него романтизъм и героично драматични перипетии се допълват взаимно. Следват Исабела от „Невидимата дама” на Калдерон де ла Барка, Мария от „Златната мина” на Ст. Л. Костов, Катерина от „Железният светилник”. В първите години тя играе и момче („Слуга на двама господари”), юнга („Гибелта на ескадрата”), ученичка („Жена без име”), машинописка („Лека нощ, Патриция”), Рачето („Нонкината любов”), Ангелина („Блокада”), Румяна („Тревожна пролет”). Ниският ръст , на който тя упорито се съпротивлява още от ученичка, допълнен с очарователното и неподправено младежко излъчване я правят незаменима дори в малките роли. Едни от най-сериозните  постижения в зрелия си период са ролите на Шарлота от „Вишнева градина”, Лола от „Голямата печалба”, Сюзана от „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро”, Олга от „Дачници”.

Работила е с режисьорите, оставили дълбока следа във Военния театър като Сашо Стоянов, Николай Люцканов, Гриша Островски, Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен шопов, Красимир Спасов.

 
Мария Русалиева е позната и от редица култови български филми, сред които „Рицар без броня” (1966), „Семейство Калинкови” (1966), „Любимец 13” и„ La Donna E Mobilе”(1993)

 
Красивият й глас е звучал от Националното радио и малкия екран, тя озвучава женските роли в трийсет и седемте Шекспирови пиеси от поредицата на БиБиСи, много филмови героини. През 2007 получава наградата „Дубларт” за цялостен принос в дублажа.


Петър Димов за Мария Русалиева (видео)


Пламена Гетова за Мария Русалиева (видео)




ГАЛЕРИЯ


Мария Русалиева и Любомир Димитров

   
"Сватбата на Фигаро"


 "Вишнева градина"

     
"Подробности от пейзажа"


 "Синият хусар"

   
"Младоженецът"


 "Невидимата дама"

   
"Сватбата на Фигаро"


 "Железният светилник"