Службогонци - Гостува ДТ-Ловеч

Автор:


 
Режисьор: Николай Урумов
Сценография и костюми: Кирил Наумов
Композитор: Иван Стоянов
Плакат: Драгомир Димчев
 
Участват:
Никола Балтов, министър – Гьорги  Трайков
Аничка, дъщерята на министър Балтов – Марина Георгиева
Баба Дона, Балтовата майка – Нина Суванджиева
Станчо Квасников, роднина на министър Балтов – Николай Урумов
Жеко Хоров – Явор Костов–Яша
Какавидов – Георги Грозев
Боздугански – Йордан Петков–Дуньо (гостуващ актьор от трупата на Народен театър „Иван Вазов”
Г-жа Терзийска – Диана Спасова
Чалканов, депутат  – Петър Стойчев
Стоянка, слугиня – Аделина Петрова
Илия, прислужник и кочияш – Мариян Стефанов (гостуващ актьор от трупата на ДКТ „Иван Радоев” - Плевен)
   
"Да,  правителството падна,
 кой какво можа открадна...."
 Този кратък откъс от сатиричното стихотворение на Николай Урумов болезнено напомня на част от действителността, в която живеем.
Макар написана преди 120 години, пиесата „Службогонци” от Иван Вазов е все още актуална и насочва вниманието към съществуващи и до днес проблеми в управлението на България. Тя е сред най-ярките творби в българската класическа драматургия, а чрез нея авторът обръща внимание на теми, присъщи за хората след Освобождението, от които се открояват амбицията за власт, кариеризмът и корупцията.
„Службогонци” е и най-новото заглавие в репретоара на Драматичен театър-Ловеч и е под режисурата на добре познатия от театралната сцена и киното Николай Урумов. Но освен, че е режисьор на пиесата, Урумов се превъплъщава и в образа на Станчо Квасников и заедно с актьорите на Ловешкия театър вдъхва нов сценичен живот на Вазовата пиеса.
Комедийният спектакъл „Службогонци” е изигран за първи път от трупата на театър „Сълза и смях” през далечната 1902 г. Той е и едно от първите заглавия на новооснованият Народен театър, където е представен на 16 януари три години по-късно. Материалите за написването на творбата Иван Вазов събира по времето, когато самият той е министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов.
 Историята ни представя един министър и няколко души, желаещи да станат чиновници и да бъдат назначени на държавна служба, независимо от длъжността, която ще изпълняват. Образите на героите са смешни, но разкриват една уродлива част от човешка същност, в чието лице се оглеждат алчността и глупостта.
Как ще завърши този объркан сюжет и какви обрати ще претърпят героите, предстои да разберем. А докато това стане, думите на министър Никола Балтов ще продължават да ехтят като една незабравена истина:
"...А интересите на държавата, на страната? Но кой мисли за това? Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди "наши", които е длъжна да нареди на държавната трапеза като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени,  за да се докопат отново до кокала.  Всяка партия си има войска паразити,  непотребни на обществото,  които живеят само на народния гръб... И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега,  така ще бъде и занапред.  Ужасно! Ето неизлечимия недъг на изкривения наш парламентарен живот. Всички съдействаме за разпространението на заразата на мързела, губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност! ... Възмутително!"