"ЕМИГРАНТИ" - те Милен Миланов и Александър Дойнов след началото на европейското им турне

„Прекрасен прочит на Славомир Мрожек и великолепна игра на актьорите“. Това бе оценката на Войчех Виешковски, директор на Полския културен институт във Виена, който, заедно със заместник-директора Богдан Връзчалски, бе специален гост на първото представление на пиесата „Емигранти“ в препълнената зала на БКИ „Дом Витгенщайн“.  Гостуването бе осъществено по покана на неговия директор проф. Румяна Конева, с която екипът на представлението проведе много ползотворни срещи, свързани с културната политика на България в чужбина и в частност за спектакъла. Интересът към него е толкова голям, че не всички желаещи успяха да се сдобият с билети и е много вероятно той да се изиграе още няколко пъти по желание на българската общност във Виена.След края на второто представление Посланикът на Република България в Австрия Нейно Превъзходителство Елена Шекерлетова даде вечеря в чест на творческия състав. Със същия успех спектакълът бе показан в Линц и в столицата на Словакия - Братислава.

Актьорите Милен Миланов и Александър Дойнов са блестящи в ролите си на политическия емигрант АА и гастербайтера ХХ. Режисьорката на постановката Диана Добрева, която също беше във Виена, е превърнала текста на Славомир Мрожек в дълбок и болезнено откровен разговор за свободата, добротата, благородството, прошката и Бог, за нуждата от нежност, близост и топлота. Със смях или с тревога, със спокойствие или с болка публиката следи променящото се настроение на сцената. Колкото и да се отблъскват в своята противоположност, в крайна сметка героите намират допирните точки, които ги сближават в Новогодишната нощ.

„Нашият прочит на пиесата се занимава с екзистенциалния смисъл, с вътрешното емигрантство, което вече става светоглед, превръща се в един антиживот, в който съществуваш. Текстът на Славомир Мрожек е дълбок и прочувствен разговор и за това, че когато човек бяга от родината си, въпросът от какво бяга често пъти е далеч по-важен от въпроса към какво бяга", споделя Диана Добрева, чиято постановка е сред най-посещаваните спектакли на театър „Българска армия“ в София.

Писана преди повече от 30 години, пиесата на Мрожек продължава да звучи актуално и всеки, напуснал страната си по една ли друга причина, може да разпознае в героите и част от себе си, от своя житейски опит, колебания и болки. Авторът използва ситуацията „емигрантство“ като лаборатория, в която свръхконцентрирано да изследва измеренията на свободата. Да пита за „свободата-от“ и „свободата-за“. За границите на свободата – полаганите отвън, но най-вече отвътре. За степените на поносимост на свободата и за бягствата от нея. За вътрешните ни и всякакви робства. За това дали и доколко свободата е същностно присъща на човека. И дали не е тъкмо тя, която задава основните дефиниции на човешкото: на неговите битийни достойнства и провали.

Европейското турне на "Емигранти" продължава с предстоящи представления в Лондон, Цюрих, Женева, Церн...




Милен Миланов, актьор: Изпитваме носталгия, защото имаме памет за нещата, които сме преживели.

Интервю  Елица Ценова
Публикувано на 22 януари 2016 г. в Блогът на българите в Австрия




Г-н Миланов, Вие сте носител на наградата „МаксиМ“ за ролята си на АА в пиесата „Емигранти”. Това прави ли тази роля по-специална за Вас?

Когато започна да репетирам една роля, аз не мисля за нея като за специална. За мен всички роли са еднакво специални. Ролята на АА в пиесата „Емигранти” е знакова въобще в съвременната класическа драматургия, а Славомир Мрожек е един от символите на съвременния театър, сравняван често с Бекет и Йонеско. Ролята е специална заради това, което е написал Мрожек, заради всичко, което сме работили с режисьорката Диана Добрева, с колегата Александър Дойнов и целия екип. Разбира се, много се радвам на наградата „МаксиМ“ и тя е наистина специална, защото това е награда от колеги за колеги, а това е огромно признание.

Бихте ли ни представили Вашия герой в „Емигранти“?

В „Емигранти” играя професор, но той не е типичният образ на замисления, бавен, леко отнесен интелектуалец, а е доста екстремен. АА носи всички белези на човек с развита духовност – той е раним, саркастичен, ироничен и води непрекъсната битка с  посредствеността – както с посредствеността на битието, така и с посредствеността на човека срещу него.
Пиесата поставя изключително важния въпрос за това как живеем живота си. Дали сме обикновени консуматори на случващото се около нас или сме осмислящи хора. Според мен, високото предназначение на човек е духовното му израстване, търсеното на духовните ценности. А затова не е нужно висше образование, а чувствителностт към света и хората. Един обикновен селскостопански работник може да носи повече духовност и  смисленост от един университетски професор.

Промени ли се за българина  значението на думата „емигрант” през последните 20 години?

Пиесата е писана преди падането на Желязната завеса и в нея се срещат политически и икономически емигрант, тоест винаги е имало два типа емигранти – такива, които бягат от обкръжаващата ги действителност, защото се задушават, и такива, които не си харесват битието и търсят по-добър живот. Не смятам, че емигрантството не се е променило много през последните години. Но сега вече хората могат да напускат страната си без тази тяхна стъпка да има последици и за техните близки, без да има репресии. Сега обстановката е друга, но големият въпрос е как емигрантсвото се отразява на самия човек.

Режисьорката Диана Добрева споделя, че акцентът в пиесата е върху вътрешното емигрантство, което вече се превръща в начин на живот. Защо много хора се затварят в себе си дори, когато напуснат страната си?

Вътрешен емигрант е човек, който не харесва самото общество и се стреми да избяга от него. Това, което прави хората по-висши същества, е именно стремежът към съвършенство, към по-добро, към по-красиво. Вътрешното емигрантство е винаги осъзнато и това е, според мен, градивно състояние. Много голяма част от хората в България, включително и аз самият, са емигранти в собствената си родина и това е тяхно съзнателно решение. В обществото винаги има една средна чувствителност, един среден сегмент като обобщение на общата компетентност и когато човек се стреми да достигне до по-висш сегмент, по-високо ниво, той се превръща във вътрешен емигрант. Сигурен съм, че и много хора, които са напуснали родината си и живеят в друга държава, се чувстват вътрешни емигранти и на новото място, защото все така остават недоволни и се стремят към по-съвършеното.

Нелечима болест ли е носталгията?

Аз съм от Варна, но от дълги години живея в София. Въпреки че често пътувам до родния си град, не рядко изпитвам носталгия към морето, къщата, приятелите там. Нормално е тези, които са напуснали родината си, също да изпитват носталгия към любимите места и хора. Днес разполагаме с технологии, които ни позвоялват да се видим и чуем по няколко пъти на ден, но при все това, не можем да се докоснем. Така носталгията става по-мека, по-поносима, но едва ли се преодолява. Носталгията е мрачно, но хубаво чувство – тя е вид памет. Изпитваме носталгия, защото имаме памет за определени неща, които сме преживели. Нормално е чувствителният човек да изпитва носталгия, но сигурно има и хора, за които това чувство е непознато.
Забелязал съм, че хората възприемат родината или като мястото, където са погребали майки, бащи, или като място, където са се родили техните деца и внуци. Двете възприятия не се елиминират взаимно, всички зависи от възприятията на човек, от неговата чувствителност и поглед към света.

Темата за свободата присъства активно в разговара на двамата герои. Възможна ли е пълна свобода?

Всички човешки действия са продиктувани от личното усещане за свобода. Въпросът  не е колко свобода ти дават, а колко свобода можеш да поемеш, да реализираш, за да усъвършенстваш себе си и да помогнеш на другите. Истински свободният човек през цялото време се чувства ограничен, защото се стреми към повече. Робът, нямам предвид познатите ни от ранната история роби, се чувства свободен, защото никога не е имал усещане за свобода. Свободен е този, който не е доволен, който иска да променя нещата около себе си.

Българите в Австрия ще имат възможност първи да гледат постановката „Емигранти” зад граница. Какви са Вашите очаквания за срещата с тукашната публика?

Свикнал съм да имам ангажименти, а не очаквания. Нямам никакви притеснения за представленията в Австрия. Човек не прави нещата добре само заради резултата, а просто, защото не може по друг начин.
След Австрия пиесата „Емигранти” ще бъде играна и в Братислава, в Испания, в Лондон. Това е една много сериозна постановка, но не е скучна, в нея има много екстремни моменти, много ярки и значими неща. Режисьорката Диана Добрева е носител на редица престижни национални и международни награди, Александър Дойнов е великолепен актьор, Нина Пашова е изключителен сценограф, въобще целият ни екип е формиран от доказани професионалисти.
Ние пристигаме с декора, осветлението, костюмите, озвучаването от София. Мога да уверя публиката, че в Австрия ще видят постановката такава, каквато се поставя и на софийската сцена. Може би ще липсват някои малки детайли, но те ще са видими само хората от екипа. Ние не принизяваме качеството и не правим компромиси. Актьорът трябва да се отнася с невероятно уважение към публиката, защото от  тази връзка се поражада и себеуважението му. Трябва да отстояваме професията си.
Очаквам, че публиката в Австрия ще бъде прекрасна и съм сигурен, че ще ни приеме добре.