Да си спомним за Наум Шопов в рубриката "70 години в 70 лица"

Към пълната статия в рубриката "70 години в 70 лица"

Още един актьор – легенда, свързал задълго името си с възхода на военния театър. Образите на Хамлет, Робеспиер, Басилио, Кара Ибрахим, Сапуна, брат Лоренцо винаги ще бродят из коридорите, гримьорните, фоайетата и сцените на Театър “Българска армия“.
Малко театри са имали привилегията да работят с такъв извисен и едновременно скромен и дълбоко философски вглъбен, мислещ артист.
Доказателството са и многобройните отличия, включително два „Аскеер-а” и „Икар”. „Толкова ми е хубаво, че просто не е за вярване! Благодаря ти, публико! Ще ви обичам, докато имам дъх в гърдите си!”, каза Шопов, поемайки своя „Аскеер” за цялостно творчество през 2003-а.
Наум Шопов е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора. За него може да се каже, че наистина е закърмен на сцената. Баща му, Христо Шопов, е директор на самодейната трупа в градското читалище, а майка му, Мара Шопова, е актриса в Старозагорския театър. Той буквално е откърмен на сцената. Майка му е бременна с него, когато играе в „Снаха” от Караславов, и след раждането му не спира участията си. В определения час за кърмене тя се обръща гърбом към зрителите, а нейни колежки ѝ подават вързопчето с бебето, тя го накърмва, за да продължи спектакълът. Приет във ВИТИЗ на трето място в списъка, Наум Шопов е грубо зачеркнат от там по анонимно обвинение. Този факт остая дълбок белег до края на живота му. „Почти нямам приятели. Може би защото ги държа на дистанция, а тази дистанция я държа преднамерено. Защото много често прегръщам хората, обичам ги, но съм виждал как приятели ми забиват нож в гърба, изплюват ми се на гърба, а често и върху лицето. Това ме е оскърбявало, отнемало ми е доверието към някого”, но той просто е роден за сцената и уверено намира пътя към нея.
 Театралната му дейност започва като стажант-актьор в Стара Загора през 1948-49 г., а първият голям успех идва в Плодвивския театър с ролята на Фердинанд от „Коварство и любов. Там го открива Николай Люцканов и го кани в Театъра на народната армия.
От 1958 той буквално влиза от спектакъл в спектакъл, но едва след 13 роли идва забележителният му успех в ролята на Неджимин в „Чудак” от Назъм Хикмет под режисурата на Леон Даниел. Мкадият тогава критик Тодор Андрейков оценява високо спектакъла и актьорския състав, като акцентира върху постигането на итинската сложност на живота.
 
„Един от моите учители е Леон Даниел”
 
Военният театър остава негов духовен и професионален дом за следващите три десетилетия. Тук той среща Невена Симеонова, тогава студентка, поканена да замести Мария Русалиева (в напреднала бременност) в ролята на Майя от „Иркутска история”.
 
“Най-значителното ми присъствие по време и важност, това е в ТЕАТЪРА НА АРМИЯТА“
 
 Преломна и за двамата се оказва 1965 и останалата в историята на театъра постановка на „Хамлет”. Тук виждаме Наум Шопов като истински интелектуален актьор, способен с реалистично изпълнение да постигне злободневен коментар на времето. Този коментар е идеологически нелицеприятен и главните виновници, са наказани с отстраняване от театъра. Наум Шопов и Невена Симеонова имат късмет да бъдат приютени от директора на Бургаския театър Кръстю Дойнов, но не за дълго, тъй като съдбата поднася поредния си парадокс, там ги гледа не кой да е, а Станко Тодоров, член на политбюро и вицепремиер, той решава, че двамата заслужават да играят в София. Наум Шопов се въплъщава дори в ролята на Ленин от „Съдбоносната 21-ва”, режисьор Асен Шопов, с когото ще направи и ролята на Кара Ибрахим. Ще продължи с Леон Даниел.в „Напразни усилия на любовта” като бедният рицар Дон Армадо, убеден в своята неотразимост.
 
„И с Азарян сме работили много“ – казва в едно от редките си интервюта (само 13 на брой). С него той прави незабравими роли: Мич от „Трамвай „Желание”, Моряка от „Щорм”, Октавио в „Голямата печалба”, Гаев във „Вишнева градина”.
Няма значение колко голяма е ролята, какъвто е случаят с ролята на Сапуна от „Земята и небето” на Никола Русев. Той успява да намери нейното уникално звучене. Следват големи, знакови роли като д’Артанян от „Честна мускетарска”, Алексей Турбин от „Дните на семейство Турбини”, Робеспиер в „Делото Дантон”.
Последните му големи роли в театъра на армията са с режисьора Иван Добчев: Калин Абабай в „Светая светих”, Басилио от „Животът е сън”, брат Лоренцо/Режисьор/Хор в „Ромео и Жулиета.
 
Режисьорите обичат да работят с Наум Шопов заpади yмението мy дo cе пpевъплъщава във вcевъзможни обpази, както и заради фанатичното изпипване на всеки детайл в характера на героя му. Въпреки безбройните уникални образи, които приема на сцената, актьорът твърди: „аз не отивам към образа, а дърпам образа към себе си, мъча се да го намеря в себе си.” Там неговитегерои намират своята неповторим загадъчен ореол, плътност на преживяванията и мащаб на внушенията, това е част от тайната на успеха му.
 
В киното, където е изиграл повече от 60 роли, актьорът остави незабравими образи във филмите “Крадецът на праскови” (1964), ”Инспекторът и нощта” (1963), “Цар и генерал” (1966), “Случаят Пенлеве” (1968), “Иконостасът” (1969), „Вилна зона” (1975), „Топло” (1978), ”Бащата на яйцето” (1991), “Граница” (1994) и много други. През 1972 г. излиза единственият режисиран от Наум Шопов късометражен филм „Хляб” по едноименната новела на Йордан Радичков.
Наум Шопов е носител на държавната награда Паисий Хилендарски – приз, присъждан на най-големите творци на нашето време.