от ДЪГ РАЙТ
- превод МАТЕЙ ТОДОРОВ
- постановка
- ИВАН УРУМОВ
- сценография и костюми
- НИНА ПАШОВА
- музика ДОБРИН ВЕКИЛОВ-ДОНИ
- пластика ТАТЯНА СОКОЛОВА – ГОСТ
- визуални ефекти ПЕТКО ТАНЧЕВ – ГОСТ
- ариите се изпълняват от АНТОАНЕТА ДОБРЕВА - НЕТИ
От време на време в човешката история се появяват личности, които провокират общоприетите норми в обществото, изпробват границите на морала в отношенията на хората и преобръщат всички представи за това какво означава да бъдеш човешко същество. Един от най-дискутираните и най-скандалните сред тях определено е Маркиз Дьо Сад. През годините мнозина са се опитвали да търсят различни психологически квалификации, с които да го обрисуват, но някак безплътни и кухи остават опитите да бъде обяснен маркиз Дьо Сад. Едно определение обаче присъства във всички исторически, или художествени произведения, посветени на него – СКАНДАЛЕН.
Пиесата „МАРКИЗ ДЬО САД” също би могла да бъде наречена от някои „скандална”, но тя е по-скоро една впечатляваща, шокираща и поучителна приказка, проследяваща битката между любовта и страстта, както и между бруталността на цензурата и непредвидимите последствия от изразяването на свободната мисъл. Пиесата разказва за последните години на маркиз Дьо Сад (Георги Кадурин) в лудницата “Шерантон”, където отделен от света, пише перверзните си съчинения. Съюзници са му възможно най-нелогичните съмишленици – една девствена перачка и един свещеник – Абат Дьо Кулмие (Явор Бахаров). Перачката Мадлен (Луизабел Николова) не само тайно изнася ръкописите на маркиза, но тя е и е най-ревностният му читател. Скандалната слава на романите стига до самия Наполеон и той изпраща зловещия д-р Роайе-Колар (Георги Къркеланов). Когато официалната власт в лицето на доктора решава да накаже автора на скандални бестселъри, манастирът се оказва тесен за обитателите си. Лишен от перата и мастилото, маркиз Дьо Сад прекрачва в реалността и мрачните и кървави фантазии, които преди са се изливали върху листа, сега бледнеят пред случилото се. Умира, след като му изтръгват езика, а тържествуващият Роайе-Колар прави печатарски цех в лудницата, за да издава неговите произведения. В общата картина на страст, наивност и бруталност, по изключителен начин се вплитат и персонажите на опечалената съпруга на маркиз Дьо Сад – Рене Пелажи (Антоанета Добрева – Нети), архитект Мосю Пруи (Тигран Торосян) и Мадам Ройе-Колар (Елена Иванова).
Скандалността, насилието, перверзията на маркиз Дьо Сад са били записани в историята още преди двеста години, в предверието на Френската революция. Интересното е, че и днес неговата личност и разбиранията му все още всяват смут и продължават да шокират – както историци, психолози, изкуствоведи..., така и обикновените зрители и читатели.
МАРКИЗ ДЬО САД (ДОНАСИЕН АЛФОНС ФРАНСОА ДЬО САД е признат за един от най-интересните автори във френската литература. На него дължим познанията си за образа на либертианството и независимо от това приемаме ли го или не, не можем да отречем бляскавото му описание. Високо образован и талантлив писател, Донасиен-Алфонсо-Франсоа маркиз Дьо Сад е бил многократно арестуван, критикуван и отричан. Той е човек ескстремен, който не познава никакви норми и ограничения. Приживе е публикувана незначителна част от творчеството му. Много от ръкописите му са открити едва в началото на ХХ-ти век.
Подобно на модерните автори, маркизът не свежда литературата до разказване на истории, а непрекъснато налага своето виждане за света в безкрайно повтарящи се или вариращи ситуации, в които порокът триумфира в стълкновението му с добродетелта, като твърди, че шокът, който предизвикват книгите му е плод на самата реалност, а не на техния автор. Но Сад не е реалист в смисъла на битоописател. Реалистичният детайл при него има смисъла на стилистична декорация. Скрупольозността му в детайлите напомня хиперреализма и „новия роман”. Също като при тях, тя е фиктивна и не дава никакви указания за историческия момент, местодействието... Единствените сигурни ориентири са от абстрактен характер, това което наричаме духът на времето, философските и социалните доктрини на ХVIII век, но Сад се отнася към тях така, както неговите герои, аристократи либертини, се отнасят към своите млади пленници – употребява ги, подчинява ги на прищевките си, без да дава обяснения. Той е говорител на масовото съзнание, което не е в състояние да постигне адекватно смисъла на идеите, възвестили голямата социална промяна. Авторите, които маркизът никога не споменава, но с които води задочен диалог са Волтер, Русо, Холбах, Монтескьо.
Водещите идеи за него са атеизмът и философията на Природата, разгърната на базата на механистичния материализъм. Принципът на Природата е хаосът, произволът, всепозволеността, отдаване на страстите, докато Културата предполага ред, структуриране, ограничаване, забрани, договорености. Много е писано и много е спекулирано с темата за отношенията между Сад и Великата френска революция. Революцията слага край на дългогодишното му затворничество, издига го до председател на революционен трибунал, след което отново го тика в занданите си заради проявена мекушавост. Той изживява революцията като импулс и велик момент от епиката на духа, устремен към природното, освобождение, бягство, пречистване от собствените родови и съсловни обременености. Революционният терор наподобява за него вакханалията на природните стихии.
В обществото, такова, каквото Сад го описва, добродетелта носи само поражения и нещастия, а порокът – успех. На почит е само онова, което носи печалба или наслада. Има пълна хармония между печалбата (социалния принцип) и насладата, която е изцяло природна. XVIII век превръща Природата и Естествения човек в универсални идеологеми. Маркиз дьо Сад ги овладява, но ги ползва за контраманипулация и така ги изпразва от смисъл. И до днес остава открит въпросът дали творчеството на Сад е вулгаризирана версия на водещите идеи на Просвещението и Революцията или съзнателно подхваща заложеното в тях опростителство, скрити опасности и ги довежда до карикатура, предупреждение за възможните последствия.
Новопосветените в творчеството на маркиз дьо Сад трябва да знаят, че текстовете му съблазняват читателя, нахлуват в подсъзнанието през пролуките на човешките слабости. Следователно, за да интерпретираме Сад, трябва да надмогнем не само текстовете му, но и самите себе си.
проф. Ивайло Знеполски,
из предговора към „Жюстин или Неволите на добродетелта”
Премиерният спектакъл на „МАРКИЗ ДЬО САД” е на 12 април 2019 година, в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.
