на предпремиерата и пресконференцията на спектакъла:
ЕМИГРАНТИ
от Славомир Мрожек
- превод Божко Божков
- сценична версия и постановка Диана Добрева
- сценография и костюми Нина Пашова
- музикално оформление Петя Диманова
- Участват: Милен Миланов и Александър Дойнов
Години наред ние тренирахме себе си да заключваме дълбоко вътре в нас нашите истини, да не им позволяваме току-така да излязат, да укротяваме по-буйните от тях, да оставяме най-опасните да изтлеят и умрат. И само понякога, в миг на силно вълнение или на пиянска откровеност, желязната врата на автоцензурата се отваряше, за да излеем нещо от онова, което отдавна се беше насъбрало…
Казват, че свободната мисъл е човешко право.
Бих добавил, че е човешко задължение и над всичко – човешка сила…
Днес ние сме много повече герои на Кафка, отколкото на Вазов. Макиавели ни е толкова понятен, колкото и Ботев, а театърът на абсурда — това е всекидневният ни живот…
Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика, писатели, които не пишат, избори, в които няма избор, съд, който сам е осъден, кражби, които се наричат привилегии, и привилегии, които се наричат кражби, престъпления, които са разкрити, преди да са извършени. Линията на нашето развитие е най-невероятният лабиринт…
Ние сме примерът на съществуване без право на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така се съществува, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор…
Нашите часове са по-дълги от западните, защото съдържат едно огромно и постоянно очакване. Нашите нощи са по-богати, защото освен с мрак ни даряват и с безсъние. Ние нямаме настояще, а само минало, което е ужасно, и бъдеще, което е прекрасно…
Когато човек бяга от родината си, въпросът ОТ КАКВО бяга често пъти е далече по-важен от въпроса КЪМ КАКВО бяга.
Георги Марков, „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България”
„Не мога нищо нито да променя, нито да добавя към тези думи на Георги Марков, писани преди 40 години. Нашето емигрантство днес не зависи от граници, то е вътрешно, ние сме емигранти в собствената си държава.”
Диана Добрева
