Представяме Никола Гълъбов в рубриката "70 години в 70 лица"

 Никола Гълъбов е един от ветераните, един от последните артисти, съзидатели на Военния театър в годините на неговото зараждане, израстване и слава. Редом до Наум Шопов, Емилия Радева, Мария Русалиева, Димитър Миланов, Гълъбов има повече от 100 главни роли на сцената. Творческият му път е свързан със звездни имена на режисьори от театъра като Леон Даниел, Асен Шопов, Крикор Азарян, Елка Михайлова.

Тези, които го познаваха по-отблизо го помнят като непоправим зевзек и присмехулник, но това е неговият образ зад кулисите, а по време на репетиции и представления, както сам казва в едно интервю:

„Сaм съм издигал в култ дисциплината. Човек трябва много да се труди, да е дисциплиниран и точен. Всяка своя роля съм извайвал прецизно.”

Никола Гълъбов започва кариерата си в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” през 1959 година. Влиза като един от „разбойниците” в едноименната творба на Шилер. Първата му голяма изява идва с премиерата на „Преспанските камбани” (1959), където режисьорът Николай Люцканов му поверява ролята на Лазар Глаушев. Критиката отбелязва постигането на „непокорния, свободолюбив български дух” в изпълнението на младия актьор. Следват роли в пиеси с военна и героико-патриотична тематика: поручик Карадимов от „Тайната на обречените” на В. Нешков. Разпределен е в ролята на Громов от гостуващият съветски режисьор Б. Анохин. Играе Хенрих Голдринг в „И сам войнът е войн”, Архитектът в „Дамоклев меч” от Н. Хикмет, Авакум Захов в „Контраразузнаване” по А. Гуляшки, Васил Левски в „Апостола на свободата на М. Петканова.
За 50 години във Военния театър той е работил с почти всичи режисьори в театъра. Първоначално с Кънчо Илиев, Сашо Стоянов и Цветана Стоянова, Елка Михайлова, Кр. Мирски, Никола Петков, по-късно с Асен Шопов: поп Алигорко във „Време разделно”, Горан в „Знамето” от Р. Божанов, Оливарес в „Осъдени души”, Шалимов в „Дачници” от М. Горки, Умар в „Законодателят” от Р. Игнатов, Иван в „Книга на царете” от М. Минков  с Леон Даниел: Исмаил от „Чудак” на Н. Хикмет, Платонов в „Океан” на Ал.Щейн, войник в „Човекът с пушка” от Н. Погодин, Лаерт в „Трагичната история на Хамлет, принц Датски”, Кардиналът в „Честна мускетарска” от В. Петров, Капитанът от „Дванайсета нощ”; с Крикор Азарян: в „Щорм” от Бил-Белоцерковски, Евелио в „Голямата печалба” от Е. Кинтеро, в „Съд на честта” от Р. Игнатов, Марин в „Албена” от Й. Йовков, Кесякът в "От земята до небето".

Невъзможно е в този кратък обем да изредим всички запомнящи се роли на Никола Гълъбов. Те са над сто на брой, но не можем да не споменем шансът за ново начало, което актьорът получи от младия си колега Камен Донев, който го покани да изиграе ролята на поп Найко в „Кръщене“. „Той ме възроди, върна ми самочувствието. Вече бях започнал да си мисля, че никога повече няма да играя. Признавам си, че удоволствието е изключително ”, споделя актьорът след девет години отсъствие от сцената. Още по-щастлив се чувства той от вниманието и любовта, с която го ограждат младите артисти, които видяха в него и сериозния, отговорен актьор, и шегаджията с добродушна усмивка на благото лице. Никола Гълъбов игра на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ до последно в пиесата на Камен Донев, а след това и в ролята на Хаджи Захари” от „Железният светилник”.

Никола Гълъбов е носител на Наградата „МаксиМ“ за цялостно творчество и за значителен принос в развитието на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“.