Емилия Радева в "70 години в 70 лица"

Към пълната статия за Емилия Радева в "70 години в 70 лица"

Емилия Радева завършва актьорско майсторство през 1955 година в класа на проф. Боян Дановски във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. В театралната Академия среща и голямата си любов, една от знаковите фигури на военния театър, актьорът Любомир Димитров.
 
 „Любо беше страхотен. Погледите ни се срещнаха. Неговият беше тъмен, жарък, топлината му облъхна сърцето ми. Коленете ми омекнаха, светът се завъртя като празнична въртележка и аз се понесох в небесата на любовта”.
 
Веднага след завършването си, Емилия Радева е започва своята сценична кариера в Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ в Пловдив.
 
 „Отидох по разпределение, където вече беше и моят съпруг Любомир Димитров, играх в постановката на Димитър Пунев „Картоиграч“ по Достоевски.
 
След три години в Пловдив, двамата с Любомир Димитров стават част от трупата на театъра на Армията. Тук те са една от най-красивите и въздействащи двойки на сцената в продължение на десетилетия.
 
Театър БЪЛГАРСКА АРМИЯ става нейн дом за повече от 30 години – от 1968 до 1990. Тя влиза от пиеса в пиеса: „Светлият май”, „Преспанските камбани”, „Тайната на обречените”, „Тревожна пролет”, „И сам воинът е воин”, „Иркутска история”, „Сурова нежност”, „Океан”, „Посещение н старта дама”, „Спящата красавица”, „Човекът с пушка”, „Дните на комуната”, „Съдбоносната 21-ва”, „Боян  Магесникът”, „Щорм”, „Голямата награда”, „Съд на честта”, „Призакрити врати”, „Време разделно”, „Златното покритие”, „Криминална песен”, „Делото Дантон”, „Законодателят”, „Щастливецът иде”, „Светая светих”.
 
Режисьорите разчитат на нейната сценична мощ, дисциплина и отдаденост, за да създадат  някои от знаковите спектакли в историята на Военния театър. На неговата сцена тя е редом с мъжа на нейния живот, Любомир Димитров. "Това беше силна, космическа връзка“, откровена е Радева. Рамо до рамо създават някои от най-паметните си роли – в „Мария Стюарт“ от Шилер, „Осъдени души“ от Димитър Димов, „Юнона и пауна“ от Шон О`Кейси, „Лудата от Шайо“ от Жан Жироду.
 
В дългата си кариера тя е играла  изискани създания като Фани Хорн от „Осъдени души“, Ема Бовари на Флобер, Елизабет Първа в „Мария Стюарт“, Жената от “24 часа от живота на една жена” на Стефан Цвайг или любовницата на Робеспиер от „Делото Дантон“ на сцената, както смели и силни жени във филми като „Иконостасът“, „Татул“, „Снаха“, „Матриархат“...
 
 „Предполагам, че е въпрос на смесване на гени. Важното е да имаш повод онова, което носиш в себе си, да го изявиш, така че да заразиш и зрителите. Ние артистите работим с цялото си същество, впрягаме ум, емоции, човек се изразходва много“
 
Откровена и праволинейна. Емоционална и сдържана. Винаги млада по дух, готова да "полети" към непознати измерения на нов образ, независимо дали в театъра на Армията или в киното.
 
„Главната тема в моя професионален път е Жената. Години наред се опитвам да изследвам нейната същност и душевност. Винаги ме поразяват разнообразието на средствата, сложността, красотата, неподозираните изблици на чувството любов, трагиката на отчаянието и готовността за саможертва. Ти ги раждаш, стъпваш на текста на класическа драматургия – било българска или световна, този образ не може да остане извън тебе, влиза надълбоко в твоите сетива и чувства, обсебва мисълта ти. Всеки един образ или прибавя нещо или ти взима. Всички роли за мен са много близки - мои.“

През 1992 година Емилия Радева получава наградата „Аскеер” за ролята си в пиесата на Боян Папазов „Надежда сляпата”, а 2013 голямото признание на колегите си от Театър БЪЛГАРСКА АРМИЯ – „Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство.
 
 "След 33 години живеене на тази „ВОЕННА“ сцена с колеги, с които съм направила най-добрите си роли, сега очи в очи ги гледам и им се радвам. Дойдох съвсем млада, в един много добър творчески колектив. Радвам се, че тази традиция се е запазила и досега. Сега разбирам, че сцената за мен е била и олтар, на който лично съм изповядвала толкова много трагични съдби на майки, имала съм толкова много дъщери и синове на тази сцена. Какво по-благодатно от това?!", заяви Емилия Радева и обяви, че ще раздели част от наградата: "Деля я по съвест, по творческо присъствие и по вълшебно партньорство с моя покоен съпруг – актьора от Театър БЪЛГАРСКА АРМИЯ Любомир Димитров".